Уредите за автодиагностика спестяват много нерви и пари, но и са с доста солидни цени. Това е така, защото се способни да ви дадат пълната картина на състоянието на автомобила, да ви осигурят спокойствие, а и да нулират много от кодовете за грешки.
Ето защо преди покупка на уред за диагностика, е редно да го изтествате. От една страна, ще сте наясно какви функционалности има, за да изберете точния модел. От друга страна ще се уверите дали работи, както се очаква.
Тестът на диагностичния уред преди покупка е особено важен, ако за първи път купувате такава техника. Тогава е редно да се запознаете с нея и възможностите ѝ, да сте сигурни дали е съвместима с вашата кола, а и да знаете дали ви е удобна за работа спрямо вашето ниво - в зависимост от това дали сте шофьор на личен автомобил или техник, можете да се спрете на любителски тестер или на професионален уред.
Нека ви дадем няколко насоки за тест на уреда за диагностика, към който сте се насочили:
Първо трябва да сте наясно с модела на колата си и дали той е съвместим със съвременните диагностични уреди. Колите произведени след 1996 г. обикновено могат да бъдат подлагани на OBD2 диагностика (On-Board Diagnostics). Това е така, защото от тази година OBDII протоколът е задължителен за всички производители на автомобили. Той дава отчет не само за състоянието на двигателя и ходовата част, но и за всички системи в автомобила - климатична, електрическа, запалителна, акумулатор, таблото за управление, системите за емисии и газове, състоянието на датчиците...
На второ място трябва да имате представа как работи OBDII системата. Когато има проблем, системата сигнализира чрез светване на контролна лампа (MIL) на километража, като съобщението което се изписва е "Check Engine" или "Service Engine". При светването на този датчик, системата записва за откритата неизправност и тази информация се използва по-късно за откриване и отстраняване на проблема. Съхраняват се данни за статуса на контролната лампа (вкл./изкл.), номера на грешката (DTC) и готовността на системата за мониторинг. Повечето уреди за диагностика предлагат и данни в реално време, и история на проверките и отстранените проблеми. Така можете да сте спокойни, че проблемите с личният ви автомобил ще бъдат достъпни за механика, ако се наложи да я закарате в сервиз. А ако самите вие работите в сервиз, ще имате достъп до историята на автомобилите на всички свои клиенти, за да имате пълна картина за състоянието на двигателя и системите.
След това трябва да сте способни да разчитате кодовете за грешки. На пазара има уреди, които са предназначени за тест само на някои от системите (като акумулатора, например) или за всички системи. OBDII диагностичните кодове за записани грешки в системата, които се наричат DTC (Diagnostic Trouble Code). Те дават информация за конкретна област и имат насочваща цел за откриване на проблема. Състоят се от петцифрена комбинация от букви и цифри - първият знак е буква и указва контролната система, а следващите четири цифри дават допълнителна информация за това къде е възникнал проблемът и при какви условия.
Редно е да знаете как се свързва уреда с автомобила, за да получавате информацията от диагностиката на вашата кола. Обикновено това става чрез специален порт наречена DLC (Data Link Connector/Diagnostic Link Connector). Това е стандартизиран порт с има 16 пина/конектора с точно определено предназначение. Обикновено буксата се намира под или около волана и е с лесен достъп. Има диагностични скенери, които се свързват безжично с вашия смартфон или таблет за по-голямо удобство при работа.
Необходимо е да познавате и мониторите за готовност. Това са периодични тестове на специфични системи и компоненти, за да се гарантира, че няма проблем с работата им. Има общо 11 монитора за готовност, но не всички автомобили ги поддържат изцяло - това зависи от модела на самата кола. Мониторите могат да бъдат постоянни и биват тествани през цялото време от OBDII системата - неуспешно запалване (misfire), горивна система (fuel system), изчерпателни компоненти (comprehensive components – CMM). Непостоянните монитори тестват само при определени условия (според вида двигател те варират) - EGR система, O2 сензори, катализатор, въздушна система, O2 нагревателна система, NMHC, NOx, система за следене на твърдите частици и др. Статусът на OBDII мониторите за готовност означава, че те показват дали ECU (Engine Control Unit) мониторинговата система е завършила тестването всеки от компонентите. Различни фактори като изтриването на грешки с диагностичен уред или разскачването на акумулатора батерия могат да върнат компонентите в състояние на незавършени.
При извършването на теста, трябва да изберете каква функционалност от възможностите на OBD2 диагностиката ще тествате:
- Диагностика - четене на кодове за грешки и проверка на системата. Записаните грешки ще светнат лампата MIL, когато са свързани с проблем с емисиите на автомобила. Чакащите кодове са грешки, които са били установени, но все още не са счетени за важни. Тези грешки няма да светнат предупредителната лампа в километража. Ако тази грешка не се появи след определен брой цикли, тя ще се изтрие сама от паметта. Постоянните кодове са грешки, които се запазват в енергонезависимата памет на компютъра, докато подходящият монитор за всеки DTC не определи, че неизправността вече не е налице и не командва лампата за MIL да се включи. Постоянният код за грешка трябва се съхранява в енергонезависима памет и не може да бъде изтрит дори чрез изключване на захранването към ECU.
- Диагностика - изтриване на кодове за грешки. Триенето на грешки се извършва при контакт и изключен двигател. Изтриването на кодовете за грешки позволява на OBDII скенера не само да изтрие записаната грешка DTC, но и да загаси светещата на километража MIL светлина и записаните с нея данни за Freeze Frame и други специфични разширени данни. Затова е важно преди изтриване да бъде направена проверка на значението на записаните кодове за грешки. Изтриването на грешки не означава, че кодовете за неизправности в ECU са елиминирани напълно. Докато има повреда в автомобила, кодовете за неизправности продължават да се показват. Това е необходимо, за да се отстрани изцяло проблема с дадената система.
- Диагностика - показване на данни за двигателя и системите на живо. При OBDII стандарта това са всички данни пряко свързани с работата на задвижващите части на двигателя и системите за емисии на отделени газове. При някои диагностични уреди има възможност тези данни да бъдат записани и прегледани по-късно. Това е полезно при записване на данните в движение.
- DTC Lookup - разкодиране на грешки.
- Настройка на скенера за автодиганостична дейност.
- Моментни данни (Freeze Frame Data) ви дава възможност да видите работните параметри на колата в момента на откриване на самия код за грешка. Това е важно за сравнение с референтните стойности, за да можете да диагностицирате по-точно проблема.
- Режим на готовност - (I/M Readiness) използва се за проверка на системите за емисии за отделени газове. Според модела на автомобила този режим може да е "след изтриване на грешките" или "в даден цикъл на движение".
Тест на уред за диагностика в нашата обучителна зала
За да сме максимално полезни на своите клиенти, ние разполагаме с тестова среда за автодиагностични уреди в нашия шоурум във Варна, където нашите експерти могат да ви помогнат с тестовете, да ви покажат уредедите, които предлагаме и да ви посъветват кой от скенерите е най-подходящ за вашите нужди. Официални представители за България сме на водещи брандове като Thinkcar, Kingbolen, Jaltest, SinoTrack, Noco и Defa.
Ако статията ви е била полезна, ви препоръчваме да разширите познанията си и чрез други статии на подобна тематика в нашия блог:
Тази статия все още няма коментари